четвъртък, февруари 10, 2005

Мой постинг от немане какво да правя в Дир.БГ

С Румънците е много сложно полужението.
Няма (абсолютно никакви) доказателства за друго не-българско население във Влашко и Молдова от 5 век нататък.
Власи там се появават (и то не във Влашко ами в Панония) през 11 век и то като беженци от Юг и не под името Власи, а Wallasi. Първото (известно на мен) споменаване на власите е от 10 век когато са убили брата на Самуил (Моисей мислия, а може би Давид - забравих). И то са споменати като <скитащи> власи.

Много вероятно това да е било номадско (пастирско) население - тракиско или илириско, което е оцеляло при прииждането на славяните, или да е славянско население по късно латинизирано, както на юг става това население е хеленизирано.

През В.Б.Ц. влахите са били доста голяма част от Българската държава (Мизия) което навежда на мисълта че може би не се изпозва точно в етнически смисъл наименованието власи ами като синоним на номади, пастири?
разбира се това може и да не е така. Може и да е етничесно или по скоро групово название.

Сега за езика им,
Ми влшкия до преди има нема 300 години не се е различавал много от българския - т.е. поне едно 40-50% от думите са едни и същи били а много от другите с подобен корен. ДАли са били български или румънски нема много значение - но са били <подобни>.
Както знаеме Румънски, ако да е латински език има разна граматика (от части) от другите латински езици, но пък точно такава както и българския език.
Преди 300 години с идването на фанариотите езика почва да се променя (отначало налагат гръцки после латински) и думите със славянски корен почваат да се чистят - дори и днес е така продължават да ги чистят и да слагат романски думи.
По същото време и българския почва да се чисти от румънизирани думи (май) например <чобан, гега и т.н.>. Интересно е че един път на некъкъв форум беха постнали Отче наш на Румънски от началото на 18 век - ми аз си я разбирах без превод :-) - верно че знам какво би требвало да е в нея но все пак.

А как е днес полужението - ми още поне 20% от думите в вумънския са с български корен и голяма част от топонимите и хидронимите също.
Езиковата конструкция е еднаква (почити) така че ... не знам.
Помазателно е че на румънски
<Майка ми> е ;-).
Друго съвпадение е че Влашкия език (ароманския) и румънския са разни в момента и много разни диалекти имат по Гърция и т.н. Дори в българия има неколко диалекта.

Некъде срещнах тезата за Румано-българи, както и за Славяно-българи ... интересна теза - беше май в клуб история - ама кой знае колко е верно това. Сигурен съм че е Трон(Краси) които я пусна или в негова тема. Въобще много му е хубава темата за отвъд дунавска българия.

П.С. Първото споменаване на <цар руманеска> е от 14 век, на Българин по произход и бивш болярин на Асеневци.